Отминалата любов като дъх на старо кафе ...

Въпреки че стана доста случайно, някак си любовта се оказа първата тема, върху която почнах да постигам резултати. Може би не е чак толкова странно :), а и дори да звучи малко като клише, струва ми се, че беше добро предзнаменование. Хайкуто, което ме доведе до тези мисли следва по-долу, както и образът, който хвана вниманието ми:

Затварям очи
и ме стопля
спомен за стара любов.

Соджьо

(Бележка: всички преводи са на Братислав Иванов)



Оставяйки настрана символизмът на снимката, винаги ми е било любопитно по какъв начин всеки си спомня за любовта, която е изживял преди. Наистина, често има доста горчиви спомени, но някак си с времето ми се струва, че остават предимно приятните чувства. Естествено, винаги има усещане и за загуба, но иначе не бихме могли да почувстваме, или по-скоро да оценим това, което сме имали.

Точно по този начин тази празна маса на снимката ми навя едновременно приятни, но така и леко тъжни спомени за близки някога за мен хора, които вече не са край мен, по една или друга причина. Явно често се замечтавам, но поне за мен спомените са нещо като стар албум, който с удоволствие може да се разглежда години по-късно. Не знам защо, но способността човек да извлича най-доброто от паметта си винаги ме е привличало.

Е, надявам се, че подобни приятни спомени ще ме спохождат по-често, като ароматът на старо каде, което съвсем леко гъделичка носа, някъде там, зад тезгяха ...