Тъмнината крие своите тайни

Този път ще се спирам върху идеята за тъмнината като нещо тайнствено, където има повече, отколкото може да долови окото. Както и в предишния случай, асоциацията с конкретното хайку (което следва съвсем след малко) ми хрумна случайно, прибирайки се по тъмните софийски улици. Всъщност има някакво неповторимо очарование от това, че нашият град все още е доста тъмен, въпреки всичките негативни последици от това. Не отричам, че когато един град изглежда, че не спи, се получава много приятно впечатление, но за мен тъмнината си остава по-интересна. Ето и самото хайку:

Звън на камбана
скита се
в дългата нощ.

Шики



Само ще вмъкна уточнението, че снимката, която виждате е все още работна, тъй като нямах статив в момента, когато я направих.

Връщайки се на въпроса за тъмнината, концепцията за това което е скрито винаги ме е вълнувала много. Тъмнината може да крие както най-съкровените мечти, така и най-ужасяващите страхове. В крайна сметка, всеки от нас носи известно количество тъмнина в себе си, като понякога се иска доста кураж, за да може човек да се изправи пред нея. От друга страна, тъмнината си остава едно тайнство, нещо което може би никога няма да излезе наяве.

По тази причина аз виждам един доста любопитен дуализъм в тъмнината. Когато светлината присъства, всичко е някак си много по-ясно и недвусмислено. От друга страна, тъмнината дава простор на въображението, и то по много различен начин, съпоставен с различните индивидуалности. Бих казал, че тъмнината е един особен вид откровение, нещо много лично, което на пръв поглед изглежда страшно, но всъщност се оказва много съкровено.

С цел да се отдам на допълнителен размисъл, разделям се до следващия път, когато надявам се, че ще имам по-завършен вариант на представената снимка.